КДАБ: Разкажете ни как започнахте, за историята на вашия развъдник,

   и ако може - споделете с нас Вашия опит.

 

Биргит: Моето първо куче беше лабрадор ретривър, подарък от моята леля. Той беше с мен цели 14 години. С него ходех навсякъде, той ме следваше до училището за езда, където преподавах. Моята любов към лабрадорите продължи докато моята леля ги развъждаше - тя развъждаше кучета за търсене на дрога в полицията и аз последвах нейната интересна работа. Малко по-късно започнах да развъждам. Участвах в лов и ловни изпитания. Но това, впрочем, започна да ми става скучно и взех двойка ротвайлери от Германия и Дания. Участвах в клубната работа и психически тестове в клуба и имах мъжко и женско куче, с които покривах ИПО.

     Прочетох за дого аржентино в една книга и установих контакт с

   развъждачи от Холандия, от които взех своето първо дого, мъжко, на 7 год.

   После нещата се развиха толкова бързо, това беше истинската порода за

   мен. Вече имах две женски и едно куче импорт от Аржентина, когато

   срещнах Питър за пръв път. Аз търсех специална женска за развъждане,

   тъй като двете женски, които имах не бяха много квалитетни и се свързах

   с Питър. Видях Perro Pelea Cordobes Artera Zoe на снимка и просто

   трябваше да я видя на живо и паднах...каква е възможността да имам малко

   от нея! Не знам какво стана, но 4 месеца по-късно Питър се премести при

   мен в Дания. :-)

   Питър: Моето първо куче беше мелез на бултериер. Докато бях по-млад аз

   бях винаги привличан от кучета със силни характери и индивидуалност.

   Тази женска беше много умна и беше наистина куче, което се нуждаеше от

   работа. Имах две от тези кръстоски, те бяха използвани в полицията в

   Холандия. Много се интересувах от тези кучета, гледах тренировките на

   местната полиция в центъра за тренировки на кучета в моя град.

     През 1987 се зароди моят интерес към дого аржентино, посетих много

   изложби, говорех с развъждачите. Това завърши с придобивката на моето

   първо дого Artera, едно прекрасно здраво женско куче пират, с прекрасен

   характер, пълна с дух! Тя живя целия си живот в Холандия, но за съжаление

   тук няма диви глигани. Тя компенсираше своя ловен инстинкт с котки,

   зайци и птици! За мен тя е една легенда.

   Винаги здрава, никога не боледуваше, една действителна алфа-женска

   кучка и основата на моя развъдник.

   Нейното родословие идва от Boleo Bravo del Barbian и Fellow Flash de

   Agallas, до Blanca Dama de Agallas, Tilcara (Nores Martinez) и Chubut.

    КДАБ: Добра страна за развъждане на дого ли е Дания? Кажете ни някои

   от правилата за развъждане на дого у вас.

   Биргит и Питър: Да, ние имаме най-строгите правила за развъждане на

   света, което ни прави сигурни, че мързеливи и неморални хора няма да се

   занимават с нашата порода. Това също е начин за превенция за раждането

   на твърде много малки. Чиповете са задължителни когато кученцето

   навърши 6 седмици, официален Ваеr тест се прави между 6-7 седмична

   възраст, тестът предшества родословието, което трябва да бъде дадено

   когато малкото е на 7-8 седмици, родословието и Ваеr тестът винаги трябва

   да следва кученцето, когато то напусне развъдника и отиде при нови

   собственици. Всички бебета в кучилото се регистрират когато са на 3

   седмици и същият брой кученца трябва трябва да бъдат тествани. Глухите

   също. Глухите трябва да бъдат приспани веднага след теста. Двойката

   родители също трябва да е минала този тест и да има резултати от тест за

   дисплазия - само А, В и С се допускат до развъждане като тези с резултат С

   мога да се събират само с А. Освен това двойката родители трябва да е

   преминала и през психологически тест. Ако кучето не го премине - няма

   разрешение за развъждане. Имате само един шанс.

     И така, от гледна точка на развъждането, Дания е добра за бъдещето на

   дого - от към здраве и характер. Тук не можете да развъждате дисплазийно

   куче с порочни характеристики или зъл характер или слабохарактерно,

   дори и да е много красиво.

     Тези правила правят хората по-съзнателни за това какво означава да се

   развъжда дого - пропъждат мързеливите хора или тези с грешна мотивация.

   От гледна точка на лова - развъждането на дого не е много лесно нещо

   тук, но смятам е така и по целия свят. Впрочем, нашите ловци тук нямат

   мнение за дого, като за ловно куче - дого винаги е бил възприеман при

   други обстоятелства само като един мачо дог, играещ със своите хормони

   в шоуто"

   Дого в Дания има добра репутация, но това не е работа за един уикенд..

    КДАБ: Къде живеят вашите кучета - в клетки или с вас у дома.

    Колко място е нужно на дого за неговата енергия?

    много скоро ще роди. Кучетата в нашата къща допускат женски, ние ги

   прибираме, когато идва ред да се раждат малките без проблеми. Те могат

   да бъдат заедно. Дого се нуждае от пространство и свобода за да бъде

   щастлив и да не фрустриран, дого има нужда да тича с пълна скорост и от

   бурни игри. За да са в добра кондиция, нашите кучета тичат с нас до

   велосипеда.

    КДАБ: Колко дого имате сега във вашия развъдник? Как се грижите за тях,

    това не е ли твърде скъпо? Как се справяте?

    Биргит и Питър: Сега имаме 17 догота. Рано сутрин започваме с хранене и

   чистене на боксовете, после те имат своето свободно време навън, цял ден

   ние се въртим около нашите кучета, тъй като те имат накрая 3 часа игра и

   тичане независимо какво е времето навън. Някои имат допълнително

   тичане до велосипеда, когато се налага.

     Сметката ни към Royal Canin е 9 000 евро годишно, но тази година ни

   направиха добра отстъпка от 1000 Евро. Ние и двамата работим, а и

   продажбата на малките покрива част от разходите ни. Питър работи през

   нощта, затова през деня е с кучетата, а Биргит в момента учи и половината

   от деня е заета с това. И за допълнение на картинката имаме кучета в

   пенсия, за които естествено се грижим подобаващо.

   Разбира се, ние имаме много други разходи освен тези за храна:  

   микрочипове, Байер тест, ваксини, здравни тестове, родословия,

   ветеринарни манипулации, изложби, ловни изпитания и още...ако страстта

   към дого не владееше и двамата, ние със сигурност не бихме могли да

   живеем по този начин.

   КДАБ: С какво храните вашите кучета? Някакви съвети? Какво мислите за

    суровото месо?

    Биргит и Питър: Храним с Royal Canin Maxi, нашите малки кученца също

   захранваме на 2-3 седмична възраст с Роял Royal Canin. И имаме чудесни

   резултати, защото има различни храни за различни възрасти на кучетата

   през целия им живот.

   Не на суровата храна! Мислим, че това е рисковано. Доколкото дого е

   бързо растящо куче се нуждае от перфектно балансирана храна относно

   протеини и витамини и минерали, за да може да се развива правилно.

   Даваме допълнителна храна, но никога сурова, най-вече когато женската

   роди даваме пилешко, за да може да изхрани малките и да има повече

   мляко. Даваме варени пилета и включваме бульона, смесваме пилешки

   бульон и високоенергийна храна или бебешка такава.

   Нашите кучета получават от време навреме сурови телешки кости, за

   захапката и за зъбите.

   КДАБ: Вие имате по 1-2 кучила годишно. Това не е много, наистина вие не

    сте комерсиални развъждачи. Ако погледнем сметките - шоу и пътувания -

    това е едно скъпо хоби.

    Биргит и Питър: Да, така е, но пък е велико хоби! Което ни дава прекрасни

   преживявания и приятели!

    КДАБ: Имате ли някакви проблеми с две мъжки или женски кучета, какво

    правите в такива случаи.